Облигационният пазар вече има по-голям страх от последиците от изкуствения интелект

Промяната във фокуса на облигационния пазар е важна, защото поставя под въпрос основно допускане при диверсифицираните портфейли: държавните облигации трябва да смекчават загубите, когато акциите падат. Слабостта в технологичния сектор може да насочи инвеститорите към сигурността на американските държавни ценни книжа. Но ако очакванията за по-строга парична политика надделеят, същите облигации могат да губят стойност заедно с акциите.

Механизмът е прост. Цените на държавните облигации се движат обратно на доходността, а очакванията за основната лихва на Федералния резерв влияят върху нея. Инвеститорите, които смятат нови повишения за по-вероятни, ще изискват по-висока компенсация, за да държат облигации с вече фиксирани лихвени плащания. Дългосрочните книжа могат да бъдат особено чувствителни към променящите се очаквания, макар доходността им да отразява и инфлационната несигурност, и премията за обвързване на средства за продължителен период.

Това не доказва, че Фед ще повиши лихвите. Показва, че тази възможност придобива по-голяма тежест в пазарните цени. Разликата е съществена: доходността може да се повиши, когато инвеститорите променят оценката си за вероятността от бъдещи решения, още преди икономическите данни да позволят категоричен извод. Затова данните за инфлацията и заетостта стават ключова проверка дали преоценката ще се задържи.

За технологичните акции последиците надхвърлят загубата на подкрепа от защитните покупки на облигации. По-високата доходност увеличава дисконтовия процент, прилаган към бъдещите корпоративни печалби, и притиска оценките, зависещи силно от печалби, очаквани след години. Компаниите, чиито инвестиционни планове изискват външно финансиране, могат да се сблъскат и с по-скъп ресурс. Така опасенията около изкуствения интелект и лихвите могат да се усилват взаимно, вместо да останат отделни пазарни теми.

Ефектите достигат до домакинствата и икономиката като цяло. Доходността на американските държавни книжа влияе върху разходите по ипотеките и корпоративното кредитиране, макар преносът да не е нито незабавен, нито равномерен. По-високите пазарни лихви могат да затегнат финансовите условия без ново решение на Фед и потенциално да ограничат потреблението и инвестициите.

Основният урок за инвеститорите е да разграничават сигурността на изплащането от стабилността на цената. Държавните облигации могат да останат убежище от риска от корпоративни фалити, но да търпят загуби заради лихвени промени. Възстановяването на защитната им роля зависи от причината за следващия период на волатилност: по-слабият растеж обикновено би ги подкрепил, докато упоритата инфлация и подновените страхове от затягане могат да притискат едновременно акциите и облигациите.